Най-великото ръководство Към Razkazi за Sanya
Най-великото ръководство Към Razkazi за Sanya
Blog Article
Гледаш дъщерята, а като че ли виждаш майката. И двете, и голямата дъщеря, и майката били толкова груби, надменни, завистливи и зли, че всички хора – и познати, […]
Почувствах се като най-големия идиот. Започнах да се обяснявам, да се опитвам да замажа.
“Едно време имало троица глупаци. Те тръгнали по печалба.”
- Няма да позволя в дома ми да идват такива жени! – продължаваше Саня.
- Беше невероятно, благодаря ти! – каза Христо и също тръгна след приятелите си, като остави Саня да вземе душ.
Съвсем леко се усмихна и си разкопча горнището, после махна сутиена – красота, онемях, перфектните цици, големи, без да са огромни и увиснали, хубави малки ореоли на зърната, мечта.
Разкази ли са, фейлетони ли, или нещо друго — да кажат специалистите. Въпреки многото им недостатъци, те продължават да се търсят от читателите, което не говори много добре за тях.
Игуменът остава глух за болезнените молитви на вярващата. Жената поставя своя дар – “игличка със синя топчица”. Възмутен от неспазения обичай – да не се влиза в църквата преди биенето на камбаните – гони мирянката и изхвърля на земята иглата. В резултат на своето коравосърдечие, камбаната не издава нито звук. Игуменът рухва на земята. Трескаво търси причината за това знамение. Прозира сторения грях и трескаво търси иглата. В мига, в който я забожда обратно, става чудо. Камбанният звън пронизва тягостната тишина без човешка намеса.
Можете да подобрите статията, като добавите благонадеждни източници. Неподкрепени с източници материали могат да бъдат оспорени и премахнати.
Тогава и в източна Швейцария имах престой, но там не съм имал подобни срещи и разговори.
Тя да дойде към мен – пак сложно, как да обясни, че тръгва сама на някъде. Решихме го аз да отида натам, но да отбия в едно село и тя ме упъти къде да хвана една екопътека и докъде да ходя Разкази за Саня по нея, кога да се отклоня и къде да отида – беше филм, но забавен. От нейна страна – тя често излиза да язди, така че нямаше да породи съмнения, просто щеше да язди до по-далеч този път, все едно е правила по-дълга разходка. Казах ѝ:
Започнах да целувам и тях, а тя не се дърпа изобщо, само си вкара ръката в гащите ми. В този момент, реших да продължа цирка, казвайки:
сина си Момчил, когато месото започна да се отделя от кокалите и двамата седнаха на
зърне за последно. Агата я свали от коня и зачака да запечата в очите си трийсетината